Германският автомобилен клуб ADAC е измерил колко ток се губи при зареждане на електромобил от обикновен домашен контакт спрямо стенна зарядна станция. Разликата се оказва в пъти по-голяма от очакваното: до 24,2% загуби при контакта срещу под 7% при станцията.
Досега аргументите срещу зареждането от шуко контакт бяха два — че е бавно и че не е безопасно за продължително натоварване. Тестът добавя трети, който досега липсваше в разговора: от контакта губите чувствително повече ток за същото количество енергия в батерията. И този трети аргумент може да се сметне в пари.
Какво точно е измерено
ADAC е тествал пет електромобила при зареждане от битов контакт с мощност около 2,3 kW и при зареждане от стенна станция. Измерена е разликата между това колко енергия е взета от мрежата и колко реално е стигнала до батерията.
| Загуби при зареждане от контакт (2,3 kW) | 12,7 – 24,2% |
| Загуби при зареждане от стенна станция (AC) | 5,1 – 7% |
| Най-лош резултат: Mercedes-Benz CLA 350 EQ | 24,2% от контакт срещу 6,9% от станция |
| За 50 kWh, реално стигнали до батерията | 66 kWh от контакта срещу 53,7 kWh от станцията |
Последният ред е най-нагледният. За едно и също зареждане — над 12 kWh разлика, платени от Вас, но така и не попаднали в батерията.
Защо се получава така
Причината не е в кабела, а в самия автомобил. Докато зарежда, електрониката на колата работи непрекъснато — управление на заряда, комуникация, охлаждане, поддържане на системите будни. Според измерването тази апаратура тегли между 100 и 300 вата през цялото време на сесията.
Тези 100–300 W са почти постоянна величина. Когато зареждате със 7,4 kW, те са малка част от общото потребление и се разтварят в него. Когато зареждате с 2,3 kW от контакт, същата консумация тежи многократно повече — и продължава три пъти по-дълго, защото сесията е три пъти по-бавна. Загубата се натрупва двойно: по-голям дял и повече часове.
Това е и общата идея, която си струва да се запомни: бавното зареждане не е просто по-бавно — то е и по-скъпо за същия резултат.
Колко струва това в България
ADAC дава процентите, но не и сметката за българския потребител. Ето я, изчислена от техните данни и от тарифите, които ползваме в калкулатора за цена на зареждане:
| Излишно платена енергия за едно зареждане | около 12,3 kWh |
| При нощна тарифа (0,0766 €/kWh) | ≈ 0,94 € на зареждане |
| При дневна тарифа (0,1286 €/kWh) | ≈ 1,58 € на зареждане |
| При едно пълно зареждане седмично | ≈ 49 € до 82 € на година |
Изчислението е наше, на база измерванията на ADAC и публикуваните тарифи. Реалната сума зависи от модела, от пробега и от тарифата Ви.
Няма да твърдим, че само загубите изплащат станцията — при цена от 269,00 € с ДДС за стандартен монтаж това отнема няколко години. Но е трети аргумент към първите два, а не маркетингов довод: скоростта и безопасността остават по-важните причини.
А при соларно зареждане?
Тук резултатът е особено любопитен. При понижена мощност от 4,1 kW — типична при зареждане от собствени панели в по-слаб слънчев ден — загубите се качват на 8 до 12,8%.
Изводът е практичен: ако зареждате от фотоволтаична система, има смисъл да зареждате в часовете с най-висока продукция, вместо да разтягате сесията цял ден на ниска мощност. Колкото по-дълго стои включена колата, толкова повече време електрониката ѝ консумира на празен ход.
А бързото DC зареждане?
За сравнение, при постоянен ток загубите при самото преобразуване са около 3%, но към тях се добавят между 2 и 8% за темпериране на батерията — общо в диапазона 5–15%. Тоест DC не е автоматично най-ефективният начин, въпреки че е най-бързият.
Какво следва от това на практика
Шуко контактът си остава резервен вариант — за път, за гости, за случаите, когато няма друго. Като постоянно решение той е най-бавният, най-рисковият за инсталацията и, както се оказва, най-разточителният.
Ако тепърва решавате каква станция Ви трябва, започнете от колко kW реално са Ви нужни — там е обяснено защо повече киловати не винаги значат по-бързо зареждане. А какво допуска конкретната Ви инсталация се вижда само на място, при електропроверка.
Заявете електропроверка Сметнете цената на зареждане
Източник на измерванията: ADAC. Публикувано на български от Automedia.bg, 8 август 2026 г. Текстът по-горе е авторски; числата са цитирани по източника, а изчисленията в евро са наши.